В България се наблюдава феноменът „скрита“ енергийна бедност, посочва експерт.
Енергийната бедност представлява глобален проблем, засягащ не само индивиди и семейства, но и цели общности, както отбелязва Лили Щамлер, експерт в областта на климатичните промени и част от екипа на Климатека.
Общо взето, енергийната бедност се определя като ситуация, при която “определени граждани или домакинства не могат да си позволят отопление или охлаждане на своите жилища, или да си осигурят енергия за други необходими услуги в домовете си на достъпни цени”. Тази неспособност да се осигурят основни услуги произлиза от липсата на достъпни, надеждни и безопасни енергийни ресурси, както и от ограничените възможности за използване на разумни алтернативи, които да предоставят необходимите услуги.
В България се открива феноменът на така наречената “скрита” енергийна бедност, която изисква специално внимание. Голяма част от финансово уязвимите домакинства избягват да използват отоплителните си уреди през по-голямата част от зимата или дори през лятото, за да избегнат високи сметки за електроенергия или голямо количество гориво като дърва, въглища или пелети. Такова поведение води до несъответстващи условия за живот в техните домове, което оказва негативно влияние върху тяхното здраве, психическо състояние и социална активност.
Въпреки че множество европейски държави се борят с този проблем, България все още няма официална дефиниция за енергийна бедност.
Разбира се, беше направена дефиницията и се очаква да бъде приета на правителствено ниво преди да бъде въведена в действие. Този инструмент за дефиниране на енергийната бедност в страната е от съществено значение, тъй като ще помогне за решаване на проблема. Според новата дефиниция, целта й е да обхване всички граждани и домакинства, които страдат поради липса на достъпни, надеждни и безопасни енергийни услуги. Този инструмент ще им позволи да получат необходимата подкрепа.
Въпреки това, известно е, че отделни хора и цели общности са в риск да бъдат изключени от тази дефиниция и от съответната подкрепа. Това често засяга социално уязвими лица или маргинализирани групи, които не могат да докажат своето положение на енергийна бедност поради няколко причини, като например:
– Живеят в незаконни жилища или в сгради, които не са техни собствености;
– Имат неприемливо високи разходи поради остарели и неефективни електрически уреди;
– Не могат да отопляват или охлаждат адекватно домовете си поради липса на изолация, лошо състояние на дограмата и други подобни причини.
Феноменът на енергийната бедност е сложен и свързан с различни аспекти на бедността, като ограничения в достъпа до чиста вода, замърсяване на въздуха, липса на енергийна инфраструктура и ограничени възможности за транспорт и образование. Затова преодоляването на енергийната бедност е възможно само ако се вземат предвид местните социални и икономически характеристики, както и регионалните особености на околната среда.
В София, особено в централните квартали, се наблюдава специфичен случай на “скрита” енергийна бедност. Там нискодоходни граждани, които обитават стари сгради от началото на миналия век, които имат висока пазарна стойност, често не могат да си позволят осъвременяване на енергийната ефективност на своите домове. Тези хора са често собственици на имоти, които имат значимо културно значение, но не могат да променят своето жилище поради различни причини – от семейни обстоятелства до липса на финансови възможности. Това често засяга възрастни хора или самотни майки, които се оказват заловени във високи сметки и се сблъскват с трудности да прекратят договорите си с дружествата за топлофикация.
Енергийните консултанти, които правят домашни посещения, могат да извършат прости енергийни анализи и да предложат конкретни мерки за подобряване на енергийната ефективност и удобството в дома.
Изследванията показват, че поради стареенето на сградите и липсата на поддръжка, много от жилищните сгради в България са в лошо състояние, особено в отдалечените райони. Според експертите около 9% от жилищните сгради трябва да бъдат съборени, а други 70% имат нужда от основен ремонт, включително и обновяване на енергийната ефективност.
Действително, енергийната бедност може значително да се намали, ако се осъществи енергийно обновяване на жилищата или се предостави достъп до възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на собствениците. Но тези решения изискват финансиране, с което не всички граждани разполагат.
В други страни със сходни проблеми по отношение на енергийната бедност, като Хърватия или Гърция, енергийно слабите домакинства имат възможност да се включат в енергийни общности или кооперации. Това им позволява да споделят разходите за обновяване на сградата или инсталиране на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) предварително, да кандидатстват за банков кредит заедно или да се възползват от кампании за колективно финансиране.
В България вече съществуват няколко организации, които по своята същност приличат на енергийни общности. Въпреки това, поради новоприетия закон за енергийните кооперативи през средата на октомври тази година, те са регистрирани по друг начин, което прави процеса на приемане на нови членове по-сложен, според експертите.
