Лихвите върху кредити и депозити продължават да бъдат актуална тема и през 2023 година. Въпреки наличните предпоставки за увеличение на лихвите, банките все още се въздържат да предприемат решителни стъпки в тази посока. Разнообразните фактори, които влияят на тази динамика, остават важни, но за момента те не довеждат до очакваните повишения.
Въпросите, свързани с лихвите по кредити и депозити, остават актуални в банковата сфера, особено в настоящата обстановка на инфлация и финансова нестабилност. През 2023 г. тези въпроси се задават отново и ще привлекат вниманието на публиката. Отговорите на въпроса къде ще се движат лихвите, които бяха определени през миналата година, все още са неясни. Въпреки очакванията за нарастване, това движение все още не се е осъществило. Въпреки наличието на видими основания, банковата система устои за момента. Но какво може да се очаква през тази година? Това е сложен въпрос, на който отговорът е още по-сложен. Посоката на лихвите ще зависи от множество фактори, чието влияние е изключително важно за бъдещото им движение.
Лихвите по депозити:
Лихвите по депозитите остават на ниско ниво. През 2022 година те останаха ниски, като предложенията за депозити с лихви над 1% бяха рядкост. По-малките банки предлагаха подобни високи лихви. Причините за това са разнообразни, но основният фактор може да бъде конкурентната борба и затрудненията в достъпа до междубанкови ресурси.
Средната лихва за депозити със срок до 2 години остава под 0,05%, а за краткосрочни депозити (до 1 месец) те остават нулеви. За депозити със срок над 2 години ситуацията е различна. Банките предлагат по-високи лихви, но средните нива се задържат около 0,50%.
Въпреки ниските лихви, депозиторите продължават да депозират средства в банковата система. Противно на очакванията, наличните средства продължават да нарастват. Ръстът не е толкова интензивен, колкото при по-високи лихви. През една година бяха добавени около 6 млрд. лв. към банковата система, което представлява повишение от над 8% спрямо 2021 година (подадените данни са към ноември 2022 година).
Лихви по депозити през 2023 година – очакванията:
Въпреки по-бавния ръст, през 2023 година депозитите най-вероятно ще останат предпочитана форма за спестяване за множество домакинства. Инфлацията ще продължи да оказва влияние и през текущата година, а налягането върху доходите ще остане значително. Въпреки че първите ефекти от политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за контрол на инфлацията се усещат, те все още са далеч от желаните резултати. Заявката на ЕЦБ за продължаващо увеличение на основната лихва подчертава, че лихвите вероятно ще се покачат, поне за начало, в Еврозоната.
Лихвите по депозити в България все още не са подложени на натиск, тъй като банковата ни система е стабилна и солидно капитализирана. Не се усеща належаща нужда от нови ресурси, което означава, че поне до средата на годината вероятно няма да видим съществено увеличение на лихвите. Три основни фактора, които в момента оказват влияние, ще продължат да определят посоката на движение на лихвите по депозитите:
Политиката на централните банки: Политиката на ЕЦБ и другите централни банки ще има силно влияние върху лихвите. Ако тези банки решат да повишат ключовите лихвени ставки, това би предизвикало увеличение на лихвите по депозитите.
Инфлацията и икономическата стабилност: Нивото на инфлацията и икономическата стабилност ще бъдат съществени фактори. Ако инфлацията продължи да расте, централните банки биха могли да реагират с повишаване на лихвите.
Конкуренция на банковия пазар: Конкуренцията между банките за привличане на депозити може също да оказва влияние върху лихвите. Банките, които желаят да привлекат повече депозитори, може да предоставят по-високи лихви.
Все още е трудно да се предвиди точно какво ще стане с лихвите по депозити през 2023 година, но тези фактори ще играят важна роля в определянето на тенденциите.
Ниво на инфлация и нужди от средства:
Постоянно високата инфлация може да наложи на хората с ниски доходи да използват своите спестявания (ако такива имат). Депозитната структура в банковата система подсказва, че малките депозити продължават да представляват основната част от депозитите. Около 75% от депозитите на физически лица са за суми от 1 000 до 5 000 лв. Заедно с депозитите в диапазона от 5 000 до 10 000 лв., те образуват около 84% от общите депозити в банковата система. Въпреки това, тези малки депозити представляват едва около 15% от общите средства, привлечени от домакинствата. Финансови нужди, сходни по размер с тези суми, биха могли да доведат до изтегляне на средства от банковата система, но това вероятно няма да бъде сериозно условие за увеличение на лихвите по депозити.
Депозитите с по-голям обем са тези на суми между 10 000 и 20 000 лв. и между 50 000 и 200 000 лв., които заедно съставляват около 50% от общите средства, привлечени от домакинствата. Ако тези депозити започнат да се изтеглят, можем с по-голяма сигурност да предположим, че ще настъпи увеличение на лихвите по депозитите. Въпросът е кога точно този отток на средства ще започне.
С оглед на възможната реорганизация на тези средства към други алтернативи (като инвестиции), възникват и допълнителни въпроси – ще бъдат ли депозиторите склонни да инвестират и кога това би могло да се случи. Ако отговорите са “Да, през тази година”, тогава е възможно да видим отток на средства от банковата система. В случай на значителен отток, който да доведе до ликвидностни проблеми за банките, можем да очакваме по-значително увеличение на лихвите по депозитите. В настоящия момент обаче такива предпоставки липсват. Сделките с недвижими имоти се стабилизират и не растат толкова бързо, както през началото на 2022 година, а финансовите пазари продължават да бъдат нестабилни. Този фактор ще задържа спестителите да преместят средствата си от банковата система, което ще отложи повишаването на лихвите по депозити.
Доходи:
Безспорно, когато доходите са недостатъчни, едно от решенията е да се ползват спестяванията. Изтеглянето на средства може да намали ликвидността на банковата система. Въпреки че най-голямата вероятност за изтегляне на средства от банковата система идва от малките депозити, те сами по себе си не представляват такъв дял, който да доведе до сериозно намаляване на ликвидността и следователно да наложи увеличение на лихвите. Въпреки това, тези събития може да инициират процес, който в бъдеще да доведе до по-значително увеличение на лихвите по депозити, но към настоящия момент това не е налице.
Темп на кредитиране:
Забавянето на търсенето на нови кредити в края на миналата и началото на текущата година ще има влияние върху оттеглянето на ресурси от банковата система и на времето, когато тя може да изпита нужда от такива.
Лихви по кредити:
Темата за лихвите по кредитите определено ще привлича голям интерес през 2023 година. COVID-19 временно забави темпа на кредитиране, но след намаляването на влиянието на пандемията, кредитирането се върна към нормалните си темпове. Този растеж беше насърчаван от страховете от обезценка на спестяванията и възможностите, които предоставя имотният пазар. Този бърз ръст в кредитирането породи въпроси относно бъдещите последствия. Потенциалните кандидати за кредити също задават въпроси относно бъдещите тенденции в лихвите през 2023 година и след това. През изминалата година банките предлагаха потребителски кредити със средна лихва от 8%, а жилищните кредити се предоставяха с лихви около 2,50% (към ноември 2022 г.).
Вече виждаме повишаванията на основната лихва на ЕЦБ. Върху фона на тези увеличения на ключовите лихвени ставки на ЕЦБ, лихвите в България останаха ниски през цялата 2022 година и такива остават в началото на 2023 година. Въпреки това, няма ясни сигнали за това какво точно ще стане с лихвите през 2023 година. Икономическата среда е твърде динамична, за да се направят дефинитивни заключения.
